Човек може да изрази своята искрена вяра, обич и богобоязън като се моли на Аллах. Може да покаже, че Го е приел като свой единствен покровител и другар, че търси и се моли за помощ единствено на Него. В обществата отдалечени от религиозния морал молитвата към Аллах е усложнена с различни суеверни вярвания. Въпреки че хората могат да се обърнат към Господ във всеки един момент, те са определили изрично време за това или са поставили посредници. Аллах предупреждава хората за тези суеверни вярвания по следния начин:
„Единствено Аллах е достоен за чистата религия. А които приемат покровители вместо Него, казват: “Служим на тях само за да ни приближават още повече до Аллах.” Аллах ще отсъди между тях в онова, за което са в разногласие. Наистина Аллах не напътва никой лъжец, неблагодарник.” (Сура Зумар, 3)
Хората, които казват, че са необходими различни посредници, за да се моли човек на Аллах, в действителност представяйки религията като трудна отклоняват хората от правия път. Това е така, защото както е съобщено и в айята: „Сътворихме Ние човека и знаем какво му нашепва неговата душа. Ние сме по-близо до него, отколкото вената на шията [му].” (Сура Каф, 16), този, който винаги е най-близко до човека, е Аллах. Т.е. човек може да се обърне към Аллах винаги, когато пожелае, и да Му се помоли за помощ. Господ, който притежава безпределна милост, се отзовава на рабите си, които се молят с искрено сърце. Човек трябва да се моли, усещайки съществуването и близостта на Аллах. Това е така, защото единствено човек, който усеща наличието и близостта на Аллах, знае истинския смисъл и значение на молитвата. Характерната особеност на молитвата е създаването на една специална и сърдечна връзка между Аллах и Неговия раб. Човек разкрива всички свои притеснения и желание пред Аллах, и на Него се моли. Аллах от своя страна откликва на желанието на Своя слуга и не остава молитвата му без отговор. Не е необходимо човек да чака определени часове, за да се моли или да оформя специални форми на молитва. Той може да се моли на Аллах всяка една минута, всяка една секунда и навсякъде, където пожелае. Човек може да се моли на Аллах и да Му каже за нуждите си, докато се придвижва от едно място на друго, докато слиза по стълбите, докато пазарува, приготвя ядене, гледа телевизия, докато е в асансьора, докато чака някъде, когато си легне вечерно време или се събуди сутрин, докато закусва или шофира, с една дума навсякъде и по всяко време. За това е достатъчно само човек да си помисли, защото Аллах знае това, което той спотайва в сърцето си,Той знае всичко. Вярващият се моли като знае, че Аллах го чува, вижда, че знае мислите му. В Корана е съобщено следното:
„И когато Моите раби те питат за Мен Аз съм наблизо, откликвам на зова на зовящия, когато Ме позове. Нека и те Ми откликнат, и нека вярват в Мен, за да се напътят!” (Сура Бакара, 186)
