Високомерието и надменността са лоши черти на характера, които носят на човека най-много гнет и притеснения. Смиреността обаче напълно обратно носи на човека спокойствие и комфорт. Високомерният човек преди всичко смята, че всичките му качества му принадлежат. Например вместо да размисли върху това, че умът му е предоставен от Аллах дар и да Му е признателен, той се хвали с интелекта си. Преувеличавайки това свое качество той започва да презира и унижава околните си. В резултат на това свое поведение той не се харесва на околните и е смятан за отблъскващ. Поради тази причина високомерните хора никога нямат приятели, които да са привързани към тях с истинска, искрена и сърдечна обич. Около тях винаги има хора, които проявяват една показна заинтересованост и уважение.
Един от най-големият гнет, който високомерния човек сам си причинява, е, че винаги се опитва да представя себе си на околните като безгрешен и съвършен. Един, човек, който се възгордява от интелекта си, винаги отстоява позицията на най-умен. Никога не може да приеме да сгреши. Когато допусне грешка прави всичко възможно, за да не бъде забелязана от хората и дори прибягва към лъжа, като по този начин силно се унижава. Човек обаче е изключително безпомощно, притежаващо недостатъци същество, което е подложено на изпитание всеки един момент от земния си живот. Напълно нормално е по време на живота си да има множество недостатъци и грешки. Опитът да бъдат скрити от останалите хора е напълно безсмислено и ненужно. Осъзнаването, че Аллах вижда и знае всичко, че човек е същество, което има множество недостатъци и слабости, и знанието, че не е важно как хората гледат на него, а какво е мястото му при Аллах, ще премахне този гнет от човека и ще превърне живота му в лесен и спокоен.
Високомерните хора така както не могат да постигнат нито една своя амбиция по време на земния си живот, така и най-важното загубват обичта на възвишеният Аллах. Смирените хора от своя страна никога не изживяват притесненията и напрежението, които изживяват високомерните хора. Разбира се, всеки човек иска да има най-хубавото от всичко и да върши най-добре всичко. Но тези, които вършат това с цел задоволяване на земните си страсти, на издигане в очите на хората и получаване на уважение в резултат на това, са в голяма загуба. Един смирен човек от своя страна пък иска всяко едно от тези неща, за да спечели благоволението и въздаянието на Аллах. Когато успее да направи нещо или когато се сдобие с добро качество, той знае, че нито едно от тях не му принадлежи, че всяко едно от тях е дар, който Аллах му е дарил. Той е признателен на Аллах, който му е дал всичко това, който е сътворил за него в съдбата му успех, красота и блага. Поради тази причина, когато загуби някое от тях, той не се натъжава. Той знае, че това е изпитание за него и се уповава на Господа. Той не си приписва нито успеха, нито неуспеха, нито пък красотата или грозотата. Той знае, че това са събития и образи сътворени за подлагането му на изпитания в земния живот и живее в мир и спокойствие, които вярата му осигурява.
